Село Иганово е едно от сравнително малкото населени места на територията на страната, като едно от последните преброявания на населението е направено през 2006-та година. По това време в селото живеят 531 души, като съотношението между броя мъже и жени е почти равен. В единия случай – при мъжете – те наброяват 262, а жените са 269. Към днешна дата обаче е твърде вероятно да са настъпили промени в съотношението на тези показатели предвид факта, че почти навсякъде в страната се забелязва отрицателен прираст на населението. За съжаление в мястото няма изградени съоръжения, които да спадат към категорията на производствените мощности и които биха могли да осигурят работа на поне част от населението. Съществува единствено едно поделение на ВМЗ АД, което се числи към сопотска околия. Именно там намират препитание повечето жени в селото, като при това имат осигурен трудов договор. Има и няколко на брой по-малки единици, които са наречени стопански.
Измежду тях в Иганово най-голяма е местната Земеделска кооперация и фирма, занимаваща се с продажбата на билкови продукти. Тя носи името Аркадия Хебра и принадлежи юридически и административно към столицата София. В областта на дребната търговия в селото развиват дейност немного на брой еднолични търговци, каквито всъщност има в абсолютно всяко едно населено място. Иначе историята на селото е богата и интересна и подробно описана от различни историци и изследователи. Най-интересната фигура в епохата на османското робство е Осман Йеген, който за съжаление не оставя хубави спомени в съзнанието на местните жители. Като типичен башибозук, на път за София той опожарява всички села, през които преминава. Има един жител с името Петър, роден в село Мирково. На него дължим едно от най-интересните описания за дейността на Осман, като Петър оставя на поколенията нещо като летопис, който обаче няма как да бъде класиран като документална книга или роман. Калаброво бива унищожено от въпросния Осман и след това той го населва предимно с турско население за сметка на хората с български корени. Аблалардан и Татаре са селата, откъдето идват новите преселници, но всъщност днес селата не са познати с тези имена, а съответно като Московец и Анево.
Йеген ова става едно от нарицателните наименования за Иганово, което в буквален превод от турски означава полето на Йеген. Това само показва доколко спомените за жестокостта на поробителя остават живи в съзнанието на хората. Те имат предвид най-вече опожаряването на Калаброво, а в по-късен етап българското име на населеното място е Егеново. То пак идва от Йеген, като този факт е отбелязан нагледно на разработената през 1863-та година карта от Христо Данов. Сега знаем името с първа буква И в името си, но ако се замислим, това е просто лека корекция в диалектното изговаряне. В Български дневници през 1881-ва година чешкият учен и историк Константин Иречек, за известен период министър в страната, отбелязва за селото, че полутурско населено място лежи на стар път от епохата на Римската империя. Пътят обхваща участъка Ловеч – Пловдив, а тук е известно като Калдаръма. След Съединението се премахва митническата служба, която обслужва границата на Княжеството с Румелия.
